Край ардинското село Млечино има чешма, чиято вода, може да лекува бъбречни проблеми. Това споделят хората от този край. Повече от 30 години местните пият лековитата вода и вярват, че тя има лечебни свойства. Водата е докарана от планински извор, намиращ се на 600 метра от чешмата. Идва от корените на бели брезови дървета, a в Млечино се намира единствената естествена брезова гора в Родопите.
Тук пристигат хора чак от Турция, споделят местните. Те разказват как хора от близо и далеч идват, за да си пълнят туби от лековитата изворна вода за близки и познати. Помагал им за изхвърлянето на камъни от бъбреците.
Чешмата е изградена през 1978 година в памет на 20-годишният войник Мюлязим Кязим, починал след нещастен случай през 1977 г. по време на военната си служба в София. Построена е от баща му Кязим Касим, който в момента живее в турския град Маниса.
Надпис на турски език разкрива родителската мъка и кани странника да спомене момчето му: „Човек ще си отиде от този свят. Ще остави само следа. Който пие вода оттук, ще си спомня непременно за мен”.
Буквите стоят там повече от 30 години. Само по време на т.нар. възродителен процес през 1985 г. местните власти искаха да премахнат паметната плоча, тъй като е бил с турски надписи и турско име. Впоследствие се съгласиха плочата да остане, но замазаха надписа, за да не се чете. След демократичните промени през 1989 г. турските надписи отново бяха възстановени, спомня си Исмет Кязим, брат на Мюлязим. Той уточни, че преди две години старите тръби на водоизточника са били сменени с висококачествени етернитови с по-голям диаметър. Изграден е и резервоар.
Гюнер ШЮКРИ
Тук пристигат хора чак от Турция, споделят местните. Те разказват как хора от близо и далеч идват, за да си пълнят туби от лековитата изворна вода за близки и познати. Помагал им за изхвърлянето на камъни от бъбреците.
Чешмата е изградена през 1978 година в памет на 20-годишният войник Мюлязим Кязим, починал след нещастен случай през 1977 г. по време на военната си служба в София. Построена е от баща му Кязим Касим, който в момента живее в турския град Маниса.
Надпис на турски език разкрива родителската мъка и кани странника да спомене момчето му: „Човек ще си отиде от този свят. Ще остави само следа. Който пие вода оттук, ще си спомня непременно за мен”.
Буквите стоят там повече от 30 години. Само по време на т.нар. възродителен процес през 1985 г. местните власти искаха да премахнат паметната плоча, тъй като е бил с турски надписи и турско име. Впоследствие се съгласиха плочата да остане, но замазаха надписа, за да не се чете. След демократичните промени през 1989 г. турските надписи отново бяха възстановени, спомня си Исмет Кязим, брат на Мюлязим. Той уточни, че преди две години старите тръби на водоизточника са били сменени с висококачествени етернитови с по-голям диаметър. Изграден е и резервоар.
Гюнер ШЮКРИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар