Всички срещу ДПС?

• Битката за Кърджали влезе във фокуса на общественото внимание


• Не е изключен политически бартер с ГЕРБ заради Кирково

Подготовката за откровено етнически вот в Кърджали привлече вниманието на националните медии, а от там и на българското общество. По въпроса се изказаха освен местни функционери и лидери на национални партии. Общественото мнение се подгрява за сблъсък с непредвидими последици. Въпреки това коалицията срещу ДПС за пръв път се приема с видими симпатии от широки кръгове. За разлика от 1999 г., когато хората на Доган бяха в опозиция и се ползваха със съчувствието на масата българи, днес ситуацията е променена. ДПС носи негативите си от шестгодишното присъствие в изпълнителната власт. Поредица от скандали с обръча от фирми преориентираха общественото мнение.Триумфът за евровота наля масло в огъня. Проличаха амбициите на Доган да превърне партията си в първа политическа сила. Това трябва да стане на местните избори.През 2003 г. ДПС бе втора политическа сила след БСП. Спечели в страната 695 мандата за съветници и получи 13,16 на сто от гласовете. Оттогава изтече много вода. Движението наложи хегемония освен в населените места, доминирани от турци, и в българомохамеданските селища и ромски махали. Колкото българите се настройват срещу него, толкова то укрепва позициите си сред малцинствата.Печеливш ход се оказа и вкарването на българи в листата на ДПС за евровота. Прие се добре сред електората на ДПС. И което е по-важно, притъпи аргументите на националистическите кръгове. И резервите на Европейския съюз.ДПС е готово на отстъпки и разширяване на обхвата на шарения екип и в Кърджали. Местният актив е на мнение, че националистическият вот в общината е достигнал своя предел. Той е около 5000 гласа и е разпределен между “Атака” и ГЕРБ.Големият въпрос е как БСП ще отиграе картите си. Видно е, че “столетницата” прилага двоен аршин в смесените райони. В едни общини играе с ДПС, в други срещу него. В Кърджали е най-сложно. От една страна е Милко Багдасаров, когото хората на Доган открито обявяват за националист. От другата е областният управител Ангел Коджаманов, който не се е конфронтирал открито с Движението. Ако успее в битката за Кърджали, Милко Багдасаров ще бъде възхваляван. Поражението може да му коства политическото бъдеще.Червените се опитват да вземат най-доброто от кампанията през 1999 г., когато Пламен Иванов разчупи хегемонията на ДПС. Тогава обаче бе включена цялата държавна машина. Областният управител Пламен Иванов открито притисна местните партийни водачи. Под натиск бяха и жителите на кв. “Боровец”, и българомохамеданите. Това реши вота.Днес БСП не желае, а и не може да използва държавната машина, движена в коалиция с ДПС. На политическата сцена се появи инициативен комитет, доминиран от червени авторитети. Залагат на твърдия електорат, който ще остане да живее тук. Грешката от евровота да се отправят послания към младежите, които не свързват бъдещето си с Кърджали, няма да бъде повторена.От коалиция “Ние”, подкрепила Румен Димитров, се заимства и общата листа за съветници. Тя трябва да бъде с мажоритарен облик, да няма партийни квоти. Всичко това изглежда печелившо. Очаква се да се засили общественият натиск върху СДС и ГЕРБ. Сините трябва да влязат в анти-ДПС коалицията и да приемат червената хегемония. ГЕРБ, който е против откровения етнически вот, трябва да удари рамо поне на втория тур. Възможен е политически бартер. Червените да подкрепят кандидат на ГЕРБ в Кирково. А герберите да ударят рамо в Кърджали.