вторник, 1 февруари 2011 г.

Гласът на протеста, макар и отдушник, все пак глас в пустиня


30 януари, неделя, 2011година. Денят на тримата велики отци на Църквата ни - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Богослов. На пръв поглед - ден като всеки друг, но не съвсем.


В Кърджали се проведе мълчалив протест от 50-ина души срещу обгазяванията на ОЦК, превишили през януари нормата с 8 пъти. Присъстваха всички възможни медии, направиха се снимки, интервюта. И без да ги четем, приказките в тях все ще бъдат в посока, че си заслужаваме съдбата, задето сме толкова обществено неангажирани, апатични и равнодушни, че ще се направи възможното… И колко може да е то? Толкова, колкото и досега, за да стигнат нещата дотук. Именно, защото западната цивилизация е акцентирала на външните средства за справяне с проблемите, защото ги е търсила отвън навътре, в технологиите, инвестициите, пречиствателните станции и т.н. Само единици хора са отправяли поглед към правилното разрешение – към първичното, духовното, поради липса на което се е формирал предизвикалия всички днешни беди мисловен фон, наречен империл или духовна отрова.


Хора, като Ваклуш Толев, преди доста години насочваха вниманието ни в тази посока, дори и това на световната общественост, но кой да чуе и да види. Вероятно, защото вече би било твърде късно и отгласът би бил само глас в пустиня.


На същия този 30 януари, обаче, една малка група кърджалийци се отправиха към димитровградското село Добрич и към небезизвестната в цялата ни страна баба Василка. И, неслучайно, в същия този ден преди 40 години в къщата й с прякото застъпничество на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст бликва лековит извор, излекувал от физически и духовни недъзи доста хора. А тази година святата старица, заслужила честта да изпълни волята на тримата светци, явили й се във видение и заръчали да служи на хората чрез вярата си в Бога, навърши 90 години, през които изобщо не е боледувала.


Така скромната и лъчезарна баба Василка вече 40 години разпространява на своя искрен и не особено научен език божествените познания, които ни завещаха тримата светители, а именно неотстъпно да почитаме и изпълняваме заповедите на Божия Закон. А това си е един духовен подвиг, повдигнал духа, излекувал и преобърнал съзнанието на много повече хора, отколкото са успели да направят всичките политици, взети заедно.


За мнозина това би изглеждало несериозно и наивно, но не и за хора, като японеца Есару Емото, който има вече стотици хиляди последователи в света, продължаващи идеята му за изчистване на истинските медии на планетата – водата, мислите, думите чрез молитви. Та тези неординерни радетели на всеобщото пречистване на земята и въздуха, което не може да се постигне от никакви съвременни технологии, са убедени, че днешните медии рядко успяват да надникнат в онази невидима реалност на духа, която също е замърсена и затрупана от баналното, стереотипното, и затова създава своя адекватен физически двойник – нашия уродлив материален свят.Знаят също, че медиите могат да бъдат истински полезен способ за развитие и комуникации, само ако осъществяват контакт и с истинската действителност – духовната, а не само с нейното бледо отражение – физическата.


Толкова токсичност сме си произвели във въздуха, водата, земята, храната, в мислите, че вече никакви половинчати мерки не могат да ни изведат от вцепенението, от изтощаващата ни духовна апатия, която никой няма желание, интерес и отговорност да излекува. Всичко останало е мъгла и нейни интерпретации. Умствената и физическата токсичност на всички нива е станала вече толкова необратим процес, че всеки малък или по-голям опит за разрешаването му ще бъде твърде наивен начин да се справим с дълго трупаната ни негативна карма. Това вече може да бъде само прерогатив, изключително право, на Небето, но след като си платим всичкото сторено досега. И то с най-солените лихви.



Лили Петрова

Няма коментари: