Като даваме примера, че от 27 държави-членки на ЕС в 4 от тях има задължително гласуване, нека си зададем въпроса защо пък другите 23 не са въвели задължителното гласуване. Дали трябва да вземем примера на Франция всяко село да бъде отделна община в България, заяви в Парламента народният представител от ДПС Ремзи Осман или всяка страна трябва да решава по свой начин проблемите си.
По-големият въпрос е друг. Предложението за въвеждане на задължително гласуване е интересно, но по начина, по който е формулирано, е противоречиво. Само защото не е излязъл да гласува, ние сега ще му блокираме абсолютно всичко и той трябва да умре от глад.
По-важното според мен са санкциите, които се предлагат. Те са недопустими. Ако гражданинът иска да гласува на следващите избори, според предложения законопроект, той не може да гласува.
Нека да зададем въпроса дали този, който няма основно образование, трябва ли да плаща данъци в България. Разбира се, че трябва да плаща данъци.
По-важен е друг момент. Предлага се изборност на районните кметове в трите града – София, Варна и Пловдив. Нашето законодателство позволява, ако общинският съвет реши, в градовете с над 100 000 жители да има райони. Това, че ще бъде изборен кметът на района, от една страна е съблазнително, но то не му дава допълнителни права. Единствената разлика е, че той ще бъде избран пряко. В световната практика няма голям град, в който районният кмет да е изборен и да няма общински съвет.
В нашата парламентарна група не сме решили категорично „за” или „против” това предложение. За мен развитието на един град е обща програма. Това, което в момента се случва в трите града, в този вариант, който се предлага, с нищо не помага за развитието нито на София, нито на Пловдив, нито на Варна.
Нека да направим следващата крачка – за всеки голям град в Европа, където има районно деление, със закон е казано: голямата община има тези правомощия, районът има тези правомощия, част от данъците остават в района, има си кмет, има си съветници. Това, което днес е при нас, го няма никъде и не е възможно да съществува.
Освен трите големи града, нека да помислим и в други градове да има изборност на кметове на райони. Извън София нямаме три града с над 300 000. Не че имаме становище на парламентарната група, но нека да помислим и по този въпрос. Иначе предлагаме нещо, без да има никакво покритие.
Населението трябва да свикне, че субектът е общината. Затова в ДПС по принцип споделяме, че не бива да има праг за влизане в общинския съвет. Дали ще бъде досегашната система Д`Ондт или „Хеър-Ниймайер”, трябва да се прецени кога може да има по-голямо представителство на гражданите в общинския съвет. В общинския съвет трябва да влязат максимално повече хора.
По отношение на уседналостта някои казват, че така ще има баланс между политическите сили – аз съм либерално настроен човек. Българският гражданин е български гражданин, дали живее във Варна, в Кърджали или в София, плаща си данъците, ами ще гласува.
По-големият въпрос е друг. Предложението за въвеждане на задължително гласуване е интересно, но по начина, по който е формулирано, е противоречиво. Само защото не е излязъл да гласува, ние сега ще му блокираме абсолютно всичко и той трябва да умре от глад.
По-важното според мен са санкциите, които се предлагат. Те са недопустими. Ако гражданинът иска да гласува на следващите избори, според предложения законопроект, той не може да гласува.
Нека да зададем въпроса дали този, който няма основно образование, трябва ли да плаща данъци в България. Разбира се, че трябва да плаща данъци.
По-важен е друг момент. Предлага се изборност на районните кметове в трите града – София, Варна и Пловдив. Нашето законодателство позволява, ако общинският съвет реши, в градовете с над 100 000 жители да има райони. Това, че ще бъде изборен кметът на района, от една страна е съблазнително, но то не му дава допълнителни права. Единствената разлика е, че той ще бъде избран пряко. В световната практика няма голям град, в който районният кмет да е изборен и да няма общински съвет.
В нашата парламентарна група не сме решили категорично „за” или „против” това предложение. За мен развитието на един град е обща програма. Това, което в момента се случва в трите града, в този вариант, който се предлага, с нищо не помага за развитието нито на София, нито на Пловдив, нито на Варна.
Нека да направим следващата крачка – за всеки голям град в Европа, където има районно деление, със закон е казано: голямата община има тези правомощия, районът има тези правомощия, част от данъците остават в района, има си кмет, има си съветници. Това, което днес е при нас, го няма никъде и не е възможно да съществува.
Освен трите големи града, нека да помислим и в други градове да има изборност на кметове на райони. Извън София нямаме три града с над 300 000. Не че имаме становище на парламентарната група, но нека да помислим и по този въпрос. Иначе предлагаме нещо, без да има никакво покритие.
Населението трябва да свикне, че субектът е общината. Затова в ДПС по принцип споделяме, че не бива да има праг за влизане в общинския съвет. Дали ще бъде досегашната система Д`Ондт или „Хеър-Ниймайер”, трябва да се прецени кога може да има по-голямо представителство на гражданите в общинския съвет. В общинския съвет трябва да влязат максимално повече хора.
По отношение на уседналостта някои казват, че така ще има баланс между политическите сили – аз съм либерално настроен човек. Българският гражданин е български гражданин, дали живее във Варна, в Кърджали или в София, плаща си данъците, ами ще гласува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар