петък, 29 юни 2007 г.

Искат Турция да отвори архивите


  • Политици в южната ни съседка агитирали за масово изселване на мюсюлманите от страната ни.


  • Доган умишлено не поставял въпроса на обществен дебат.


Българският народ не е виновен за т. нар. възродителен процес. Насилствената смяна на имената на мюсюлманите в България е дело на обкръжението на бившия държавен глава Тодор Живков. Това бе политика на една тоталитарна партия, която се опита да ангажира максимален брой хора. Това заяви на кръгла маса, посветена на възродителния процес, лидерът на правозащитната организация “Справедливост-България” Сезгин Мюмюн.
Той обвини ДПС, че само залъгва турци, роми и българомохамедани, че ще разкрие истината за асимилационната политика на тоталитарния режим.Участниците в кръглата маса се обединиха около мнението, че Ахмед Доган умишлено не поставя въпроса на обществен дебат. Това ще изкара на бял свят имената на хиляди турци, ангажирани с асимилационната политика. Сега много от тях са активисти на ДПС.В някои от изказванията бе посочено, че Движението се е опитало да притъпи критиките през последните години, като пусна книгата “Истината за възродителния процес”. В нея Институтът за изследване на интеграцията, ръководен от Ахмед Доган, е събрал документи на БКП за насилствената смяна на имената в периода 1984-1989 г. Приложен е списък от партийни функционери, които се обявяват за единствените виновници за асимилаторската политика. Сред тях няма нито едно турско име. Излиза, че ДПС се опитва да стовари вината само върху българите, криейки много от днешните си активисти, посочиха докладчици.Основният виновник за насилствената смяна на имената е Тодор Живков. Тази констатация направиха участниците в кръглата маса. Бившият държавен глава е имал две причини да нареди смяната на имената. Едната е демографският проблем, а другата - блоковата ориентация на България, т.е. участието й във Варшавския договор.Още при първите неблагоприятни данни, сочещи спад на раждаемостта в България в края на шейсетте години, Тодор Живков поставя въпроса за т. нар. приобщаване на българските турци. Той е убеден, че Турция, която тогава е противник на България, като член на НАТО е готова да ни нападне. Според тогавашния Първи при една агресия от страна на южната ни съседка българските турци ще бъдат “пета колона”. Опитите на Турция да защити правата на мюсюлманското население са определени като вмешателство във вътрешните работи на България.Живков възлага на националистически настроени функционери да изработят политика на приобщаване на българските турци. Целта е да се формира единна социалистическа нация. Политиката е в съзвучие с действията на КПСС в СССР. Там се работи за създаването на единен съветски народ с цел приобщаването на населението от мюсюлманските републики.Финал на политиката на приобщаване се смята смяната на имената.Тодор Живков бе инициатор и на първото в най-новата история етническо прочистване на Балканите. Това каза в своето изложение лидерът на партия “Новото време” Емил Кошлуков. Той е лежал в затвора по време на тоталитарния режим заедно със Сезгин Мюмюн по политически причини.На кръглата маса бе представен и проектът “Възродителният процес - Истината”. С него се цели да бъдат разкрити конкретните подбудители и виновници за асимилаторската политика. За целта федерация “Справедливост-България” предвижда да привлече научни работници, журналисти, общественици. Ще се акцентира върху работата с архивите и медиите. Важно е това да предизвика един откровен диалог в обществото ни, каза Сезгин Мюмюн. Само така може да бъде заличена раната и натрупаното недоверие между общностите.От “Справедливост-България” смятат, че е много важно и Турция да отвори своите архиви. Там могат да се намерят документи, които показват как управляващите в южната ни съседка агитират турците в България да се изселят. Това според някои от участниците е спомогнало за масовото напускане от страната ни от турското население през 1989 г. по-известно като “Голямата екскурзия”.
Истината за възродителния процес ще позволи да се възобнови делото за насилствената смяна на имената. Трябва да има справедливост за палачите и жертвите, смята Сезгин Мюмюн. Според него така ще се сложи край на спекулациите с тази част от българската история, които днес някои националистически партии правят.

НЖ

2 коментара:

Анонимен каза...

Всичко е добре обмислено - например повтарящият се сценарий при посрещането на лагеристите в Белене доказва наличието на опитен режисьор. Всеки път ги предупреждават да завържат добре връзките на обувките си. С основание: следва сигналът „Не гази тополките!" - и десеткилометров бяг под ударите на тоягите през блатиста местност. Биячите са се погрижили добре за себе си: край пътя има оставени резервни тояги, след бягащата тълпа идат каруци, които прибират пребитите, по средата уморената охрана се сменява и новите подемат боя с пресни сили. Целта? Да запомнят веднъж завинаги „марципаните" (така са наричали новопристигналите), че не са нищо повече от стадо, чиято съдба зависи от гегата на пастира.
http://www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/Camps.htm

Анонимен каза...

По затворите бях с хора от 3 правителства. От съдените от народния съд бяха Коста Муравиев и Гичев. Бай Коста беше много почтен човек. Но го заглушиха – уж имал някаква инфекция в гърлото и му отрязаха гласните струни. Той почна да шепти и по този начин го ликвидираха. Така стана и с Васил Златаров. Отишъл в раковия институт заради образувание на щитовидната жлеза, което имаше по рождение. Там му режат нервосферинкса. Васко гъгнеше, не можеше да говори. Сигурен съм, че е умишлено. В Белене бяха ген. Козаров, ген. Айранов, началник на Въздушни войски, полк. Гено Генов – командир на Танковата бригада и шеф на ШЗО. След това дойдоха Бумбарски и Бежански от БЗНС „Никола Петков“, после професорите от процеса на Трайчо Костов. След тях и приближеният на Георги Димитров Никола Павлов. Той все повтаряше угоднически: „Другарю надзирател“. Много малки личности. Питах се как може България да повери съдбата си на тия дребни човечета? Видях и екзекутора Лев Главинчев, беше съвсем омекнал в затвора, както и Васил Богданов, шеф на външното разузнаване на комунистите. Личността зависи от волята, от възможността да окаже съпротива. Пастор Харалан Попов беше готов да умре за вярата си. Дядо Калистрат, игумен на Рилския манастир, беше съден, защото се възпротиви да извадят костите на цар Борис от гроба. И католиците, и протестантските пастори се държаха достойно.
http://geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/NGrozev.htm